ПОРТАТИВНИЯТ ДЕМОН НА ВРУБЕЛ

... ще изчезна в дъжда, който тихо над Варна вали –
по-печален дори от дълбокия Демон на Врубел,
и – додето си гледам как през локвите съскат коли,
ще си мисля за теб – благо старче с душица на пубер.

В денонощния МОЛ ще си купя патронче "Smirnoff"
и – когато го пийна, за теб цяла нощ ще си свиркам.
Може би се досещаш как боли от самотна Любов? –
и ще дойдеш да седнем под навеса на зимната спирка.

Ще те гледам и тихо ще ти кажа: – Момиче, здравей! –
леко трезвен, след миг по косиците ще те целуна.
И ще стенем с морето под гранитния варненски кей,
и ще ринем с мелтемите сетната пясъчна дюна.

Знам – и аз ще изчезна през твоите сини очи? –
и простѝ? – не навреме навярно във теб съм се влюбил.
Забравѝ ме, защото самотата ми страшно горчи!
Аз за теб бях Мъжът – портативният Демон на Врубел.