Огнените ти, оранжеви сълзи,
към топли светлини отлитат,
отразени в кристално сините ти очи.
Радват ги и ги обичат.
Устните ти напоени са
с аромата на портокалови кори
и аз, запленена, преставам
да мисля за своите беди.
Но как да чувам твойте думи,
след като съм в плен
на опиянението
от твойте оранжеви мечти:
сладко-горчиви облачета,
озарени от звезди.
© Оля Иванова Todos los derechos reservados