11 jul 2015, 9:52

Портрет 

  Poesía
477 0 0

Намига ми от огледалото човече
Със бръчици от щастие, усмихнато,
И поглед благ, а не на скръб обречен,
Забравило за горести от миналото.

 

Обида не откривам, ни тъга, ни злоба,
А чиста пеперудена душа
И вяра, ама не във Бога,
А в силата на кадифените крила.

 

И отчаяние не виждам. Няма.
Напук на хората и времената,
А само радост и любов... без драма
Към всеки миг, изригнал във зората...

 

Следи от сълзи също не намирам.
Потънали са в дюните на щастието.
А само отражение на дни и нощи диви,
И спомени горещи, сладострастни...

© Елена Даскалова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??