ПОРТРЕТ НА ДОРИАН ГРЕЙ
ВЪРХУ ШАГРЕНОВА КОЖА*
На дните си в шагреновата кожа,
смалила се до детска длан, живея...
И всяка вечер на живота ножът
отрязва тънка ивичка от нея
и моята пожизнена държава
остава все по-малка, по-безкръвна –
шагреновата кожа се смалява,
а мен ми се живее все по-стръвно.
И все по-жизнена, душата бяла
плющи с криле и търси ветровеи ...