Така-а-а! Пред себе се имам нелека задача,
портрет да направя на красива жена.
Какво пък, може и да успея.
Дали ще сполуча? Ще видим накрая.
Ще почна отгоре, както всеки художник,
(Боже, опази ме от таз суета!)
с най-характерното в тази жена.
Да видим сега, какво ще се случи.
На лицето овалът издължен е по-скоро.
В средата се кипри красиво носле.
Под нея устата – усмивка увличаща,
очите – дълбок океан и блестящи звезди.
Дотук, изглежда, се получава.
Да видим още какво ми остава.
Мислех да кажа – вежди-гайтани,
но знае ли днес някой що е гайтан?
А мигли-ресници, клише е нали?
Остана и още един щрих да добавя –
коса кестенява и по момчешки подстригана късо.
(Но колко добре и стои!)
Сега да погледнем от главата надолу.
Както знаем, на всички е ясно,
за главата, предвидил е Господ и тяло.
Май трудно ще бъде да го опиша.
Фигура спортна, ръце силни и нежни,
увенчани със длани изящни
и пръсти за пиано създадени.
Да помисля нозете ѝ как да опиша.
Колони на величествен храм –
силни и същевременно тъй грациозни.
Това на портрета, изглежда, е краят.
Доколко успял съм, ще кажете вие.