на този текст

не му е тук мястото

и няма нищо общо

нито с Дъблин

нито с Дориан

жената като млада

следва да се възприема

като по-малко мрачна

и по-малко сива

жената като млада се рисува

с правилни черти и

с неправилни форми

важното е от портрета

да се вижда ясно че е няма

и че може да я няма също

нито на портрета

нито на стената

не че не може да говори

но движенията на устните ù

разместват портрета от рамката

а при водене на чести разговори

портретът и жената като млада

много бързо ги преместват

от стената на друго място

където няма място за тях