„Пощальонът винаги звъни два пъти...”*

Отчаяно се взираш във вратата

и чякаш Някой там да позвъни,

а в ъглите се стелят: Самотата

и тъжен прах от миналите дни...

Обезумели спомените вият

със Бурята отвън във резонанс –

в Душата ти опитват да се скрият,

но в тази вечер... Просто нямат шанс...

А Буряга във утрото щом стихне

и всеки вихър легне укротен:

те лашва неуморната Стихия

от Спомени и в Утрешния ден...

Прегърбени от делничните грижи

и всеки свой Въпрос неразрешим:

очакват те Денят да ги раздвижи –

със оптимизъм трудно обясним!...

... Но „Пощальонът”  нещо закъснява

(понякога наричаш го – съдба!),

а случва се с години не минава,

или пропуска твоята врата...

... Сега пред загаснялата камина

се отпуснѝ: „Не позвънѝ и днес!...”

... Налей си вино, щото те отмина,

че можеше да носи лоша вест!...

24.11.2018.                                           

*Заглавието е по едноименния филм на Боб Рафълсон

от 1981 год.