„Пощальонът винаги звъни два пъти...”*
Отчаяно се взираш във вратата
и чякаш Някой там да позвъни,
а в ъглите се стелят: Самотата
и тъжен прах от миналите дни...
Обезумели спомените вият
със Бурята отвън във резонанс –
в Душата ти опитват да се скрият,
но в тази вечер... Просто нямат шанс...
А Буряга във утрото щом стихне
и всеки вихър легне укротен:
те лашва неуморната Стихия ...