Ти знаеш ли, колко думи премълчах?
Ти знаеш ли, колко болка изживях?
Ти знаеш ли, какво бе в моята душа -
пълен мрак и тишина!
Благодаря ти!!! - от сърце изричам тез слова,
че те има, че познах отново любовта!
Но прости ми! - аз трудно ще повярвам
отново в таз игра.
Душата ми копнее да обича,
ръцете ми за ласки горят.
Довери ми се! Аз мога да обичам!
По-силно, по-страстно,
както никога до сега!
© Веселина Ботева Todos los derechos reservados