Не ме е страх от мрака.
Ще те последвам там,
за да ти кажа: Още те обичам...
Не беше просто вятър,
в косите ми повял,
а нещо много повече.
Да, дишам,
но всяка глътка въздух е всъщност тежък кръст,
и всяка светлина ме ослепява.
Не се стопявай просто във шепа черна пръст,
във спомен даже
ти
не се стопявай...
Подай ръка,
аз кротко ще те последвам, знай,
не ме е страх, щом ти ще си до мене.
И ако трябва, в мрака ще си направим Рай...
а всичко друго...
дявол да го вземе...
© Теодора Симеонова Todos los derechos reservados
Поздравления!