Автор: Генка Богданова
От есенните багри позлатена,
с душа пречистена, успокоена,
албума на живота си разгръщам,
по дирите житейски се завръщам…
Любувам се на есенното злато
разжарено под гаснещото слънце.
И трепва топло чувство непознато,
поникващо във мене като зрънце.
Очи затварям, с топлите си ласки
ме галят ярки пламъчета живи.
А есента с вълшебните си краски, ...