Послание за злоба и любов

Искам да ви кажа аз едно предание

и във вашето съзнание

да вкарам любовта,

която криеше се в душата.

Тя истории има да разказва,

защото отдавна чувствата си не показва...

Колко я боли, дали ще издържи

и до кога тази болка ще я мъчи?...

Тя има много да разкаже,

ако иска чувствата си на света да покаже...

Как едно момче разбило ù сърцето

и пак сълзи потичат по лицето...

Как много приятели тя загубва

и всяка загуба отвътре я погубва...

Как болката я изтезава

и от тогава... злобата я завладява!!!...

Тя сега в ада е и наранява...

близките си безмилостно наранява

и от тях нищо не остава,

защото злобата побеждава!...

Брои до три, иска всеки да се върне,

иска злото в любов да превърне.

Сега обаче е много късно,

а миналото остава си мръсно.

А когато тя умре, нищо не остава,

защото любовта отдавна я няма!...

В сърцето чувствата оставаха,

но сърца дяволите нямаха.

Само злобата познаваха те

и се вселяваха във всяко невинно дете.

Така всяко поколение става все по-зло

и само са чували за думата добро.

Колко ли тежко ще ни е занапред,

след като вече нищо не е наред.

Аз злобата ще победя,

колкото и болка да трябва да изтърпя,

защото съм силна и на вярата се уповавам,

а злото в стоманени вериги оковавам.

Да не може тя вече да наранява

и този път любовта побеждава,

защото силата е в нея и няма да загуби,

а и да не може повече души да погуби.

Ако не ми повярвате, ще бъдете преборени

и в килия от злоба на тясно затворени.

Защо не ми вярвате? Как да ви освободя сега... не знам,

от тези действия скоро ще ви е срам,

защото така погубвате цял един народ,

а и няма да получите за рая вход...

Загубата не е само ваша, а на цял един свят,

защото на дявола гневът върху нас ще бъде излят.