9 jun 2009, 8:24

После... 

  Poesía » Del paisaje
1146 0 5
Луна окръглена препуска -
провира взор измежду клони,
въздишка вятърът изпуска
и лятна жега нежно гони…
С звезди обсипан небосклона -
коя от друга по-сияят -
премигат, кимат от “амвона”
за будни, дето пак мечтаят…
Във лампата се блъскат силно,
примамени от светлината,
рояци, пърхащи безсилно -
компанията непозната… ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станимир Власакиев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??