После значи никога
Юлето & Канибал
Ти пак си уморена, казваш ми.
В очите ти се гонят пеперуди.
Не зная вече колко много дни
помръкват тъжни твойте изумруди.
- Прекрасно е да знам, че ме обичаш,
но трябва първо да преборя себе си,
тогава чак ще гледаш във очите ми
и истински със мен ще се гордееш.
- Все казваш "после"... Вече ми омръзна -
светът се сгромолясва изведнъж
и аз от весел, мигом ставам тъжен -
един отчаян прашен болен мъж.
- Но думите ми вече нямат тежест,
в съня ми се прокрадва дрезгав грях,
не знам защо, но все се чувствам бедна
и много, страшно много ме е страх.
- Не казвай "после", после значи никога,
мигът е всичко, другото е прах,
недей да тръгваш вече ти за никъде,
поглъщай бавно всеки малък грях...
© Юлиана Асенова Todos los derechos reservados