11 jul 2020, 13:13

Последен дъх 

  Poesía » Civil
534 1 1

Последен дъх

 

 

Последен дъх. След него тъмнина.

Очите са далеч от светлината.

Дущата ти е вече сам-сама

поела своя път към небесата.

 

Кратък миг и после тишина.

Вече си от там, в небитието.

Студ и мрак, и няма топлина.

Щом е спряло да тупти сърцето

 

вече си преминал онзи брод

и назад не можеш да се върнеш.

А животът? Той си е живот!

Просто в шепа пръст ще се превърнеш.

 

Всеки има своята съдба.

Тя на никого не е простила!

Просто чинно плащаш си дълга,

На своя ред и теб е прелъстила.

 

Някъде натам във вечността

душата ти ще скита към безкрая.

Сред хиляди души ще е сама.

Щастлива и свободна най-накрая!

 

© Георги Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Каква въздишка на изморените ни прелъстени души - ех, "... най-накрая!". Няма нищо, което може да те зароби така, както вярата в съдбата. И навикът, но това е друга тема.
Propuestas
: ??:??