И в красота застинал този свят
и грозота щом него загрозява,
безмълвно бедното е с цвят богат,
щом черно утрото изгрява.
И помни дните на възход
в падението си последно.
Но сетен час дойде в заход
и в сетен ден така е редно,
за спомен светъл
кърпа черна да поставя.
И всичко минало и всеки бъден час
да бъдат за света недостижими.
Защото миналото свърши
и пред нас - моретата са суша и пустини.
Пустини без живот и без мираж,
лишени от последната надежда.
Без нужда от нападащ и от страж,
без нужда и от повик, и от име.
И всичко да е само в този миг,
застинал за последно и загинал.
Запомнен, без да помни що е имал.
Крещейки, без да знае, че е вик.
© Борислав Ангелов Todos los derechos reservados