ПОСЛЕДЕН ОПИТ
Малечка – Палечка не съм
в люлка от орехова шлюпка,
но съм сгушена като на сън
в дебела охлювна черупка…
Сред хората нямам врагове
сърцето ми свободно тупка,
но няма тез далечни светове,
живея като в миша дупка…
Искам да си вдигна главата,
да извикам с разперени ръце:
- Хора! Излизайте от пещерата,
денят на свободата ни дойде!
Но кога протегна си ръката
или изправя целия си ръст,
някой пак угасва светлината,
пречупва злостно моя кръст…
Ще опитам за последен път
да отворя люк към небето,
че спрели сме на кръстопът
за да промениме битието…
Нямам вълшебни пръчки
като древния баща Мойсей,
но, сплотени в наръч съчки,
ще извикаме “Живот здравей!”
© Лиляна Благоева Андреева Todos los derechos reservados