iliana_08.1962 (Илиана Петрова)
89 1189
1 nov 2008, 16:39

Последен зов 

  Poesía
780 0 8



ПОСЛЕДЕН ЗОВ

 

Не съм пристанище за твоя гняв,

за недоволството ти пристан.

Усещането твое,че винаги си прав

отдалечава ме полека.Виж сам.

 

На бурите във теб не им ли писна

да вилнеят и да поразяват?

От тях в мен дъжд все плиска.

Вече чувствата се уморяват.

 

На чайка се превръщам,

търся  други тихи брегове.

Ту отлитам, ту се връщам.

Не заспивам от умора с часове.

 

От мен се ронят като пясък

обич и доверие в твоето море,

с последен и безмълвен крясък

душата моя твоята зове.

 

 

© Илиана Петрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??