Последна целувка

Не ме е грижа, че ти причиних болка.

Душата ми е река и кръвта е дъжд.

Тези последни дни, прекарах в изолация.

Сама, далеч от света, жив и мъртъв,

сгушена в сенките, лежейки в тъмнината.

Всички наслади са изгубени,

някога плували буйно през тези вени.

Сега те са спомен, бавно избледняващ,

заменен от жажда, глад за кръв червена,

довеждащ ме до прага на лудостта.

Но едно нещо продължава да живее в теб...

Все още си спомням докосването ти,

все още си спомням вкуса ти.

Мога да мисля единствено за теб.

И само каква глупачка съм била.

Болката е цена, която ще платя

за една последна среднощна среща.

Оставям те със спомен, белег

и шепот: „Още те обичам!”

Една целувка по тези топли устни,

събираща със себе си остатъка от моя живот.

Знам, един ден ще ме забравиш,

може би аз също теб, но...

Нека остане споменът за последната целувка

между рожбата на нощта и детето на деня.