ПОСЛЕДНА ГАРА
В купето на премръзналата стая,
вися като износено перде.
Каквото и да изрека - все тая.
Любимата и днеска не дойде.
Сърцето си не бих гримирал с патос -
то е с език отрязан - глашатай.
Когато тя пристигна - беше лятос.
Или с две думи - лавандулов рай.
Тя ми изпи до капка всяка сила.
Развърза ласки в моите очи.
И въпреки, че беше с мене мила, ...