Той те гледа през нощта, докато ти си някъде сама. Гледа те с бялото си лице и слуша ритъма на твоето сърце. Тръпки побиват студеното му тяло, вниманието му към тебе се е събрало. Черните му очи не примигват даже, иска кръвта ти да изпие, вените ти да размаже. Подава острите си зъби навън и застива на място, сякаш чакайки стартовия звън. И изведнъж, не издържайки вече, изскача от сянката на стотици метра далече и с нечовешка бързина стига до теб, и забива дългите си зъби наред. Гледаш уплашена красивия му силует, усещайки как последните ти капки кръв се източват от кръвопиеца, от всички демони по ужас пръв. И ето, остават ти секунди живот преди да идеш при дедите на своя род. Свят започва да ти се вие и чуваш смъртта по твоята врата да тропа и бие. И тогава, миг преди смъртта, той, вампирът, те поглежда с очи, изпълнени с тъга и казва с пресипнал глас: “Съжалявам”, а ти умираш, омаяна от него, с думи на устата:
ами като не можеш да дочетеш твой си проблем.аз не съм някакъв професионален писател и мисля че като за аматъор си става.пък и всеки пише по различен начин.едни по добре други по зле.кой както може
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.