Семейна стара къща в селцето се белей,
лехички прави светят, а двора шареней.
Дръвчетата поклащат клончета пълни с цвят,
ветрецът ги подухва с пролетен нежен хлад.
Животните в обора притихнали стоят,
усещат те в душите, че е дошъл денят.
Денят, с тъга изпълнен, денят, очакван със страх,
денят, в който един старец напуща тоя свят.
Небето също страда, земята се сивей,
славейче на перваза печална песен пей.
Фамилия сплотена, събрана в собата,
прегърнати линеят около старец побелял. ...