Ти влезе все така прекрасна,
нечакана, но дълго звана.
И макар, че трудно зарасна,
в миг отвори се старата рана.
Щом те зърнах, повярвай, че нямаше
по-щастлив от мен на света,
а пожарът в душата изгаряше
тънката нишка на мисълта.
И светът за мен се изгуби,
онемях, зачупих ръце.
Подминавах намеци груби,
гледах най-любимото лице. ...