Последна среща
Обади се. Поиска да се срещнем.
Какво ли ще ми кажеш в този час?
Жадуваните думи ли ще чуя
или раздяла ще застане между нас?
Във времето сърцето предусещаше,
а трепетът бе по-различен от преди.
Дали е чувствало с нежния си ритъм,
че от срещата ще заболи?
Но по-добре върви! Ще те преглътна
като корав и остър къшей хляб.
Агонията тука е излишна -
с нож режа част от своя свят...
Сърцето ми ще плаче, скрило мъката
дълбоко в гърдите ми. Но тръгвай ти!
Туптящо, няма да престане да обича -
от спомена за тебе ще кърви.
Ще премине през студени, черни нощи,
и, мръзнещо, ще дири топлина.
Но съживено пак, ще дава и ще получава
любов, която не с теб - с другия ще споделя.
© Петя Кръстева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Хубаво! Усмивки
-
"...че от режещата болка тъй ще заболи?" - на това му казвам тафтология, а ти?
Поздрав! -
Тъжен стих, Петя! Но красив...
Поздравления от мен!
Подарявам ти усмивка -
много е чувствено!
-
Изключително болезнен текст,Пети!
Поздрави!
/Поща/ -
Много болка има в този стих,миличка,но пък си го написала по страхотен начин!Днес в главата ми се въртят същите мисли,радвам се,че го прочетох!Желая ти много любов!
-
Селен, тъжен, но... има много любов, дори в точката в края...
Поздрав, Петя
-
Хубаво е, Пети!
-
Тъжен стих, Петя!!!
И въпреки това е много хубав!!!
Поздрави!!! -
Натъжи ме Петя.Силен стих.
Раздяла с някой който сме обичали.
Защо ли във живота става все така?
Свършва,преди всичко да сме казали,
и после дълго време носим болката.
Поздрав и усмивка
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
