Погледни ме, не, не съм различна,
такава съм си, както ме познаваш -
и смелостта ми е каквато беше -
променя ли се нещо, дето липсва?
Помогни ми, пак пред кръстопът съм,
да тръгна искам аз по вярната пътека.
Път към щастието искам да открия,
но щастие без тебе - това какво е?
Наивна ли съм? Може би така е,
търся истината, където май я няма...
Сто лъжи открих до днес по пътя
и в какво да вярвам - ти кажи ми!
Тръгвай си, не искам да се спираш,
милион километри нека ни разделят.
Даже сто години на Земята да живеем,
тази вечер имаш само ти да се разкаеш.
24.02. - 26. 02. 2008 г.
© Александра Георгиева Todos los derechos reservados
с обич, Александра.