Звъниш ми днес и на среща
ме каниш някъде към шест.
С мил глас в тишината
ми казваш фразата позната.
Целувка по устните в замяна,
но усещам в тебе някаква промяна.
И тръгваме към мястото ни старо
и сякаш времето ни някак е повлияло.
Аз мълча и ти.
Това ли е последната ни вечер, ми кажи?
А ти смутено вдигаш рамене
и те усещам, че друга има ...