Звъниш ми днес и на среща
ме каниш някъде към шест.
С мил глас в тишината
ми казваш фразата позната.
Целувка по устните в замяна,
но усещам в тебе някаква промяна.

И тръгваме към мястото ни старо
и сякаш времето ни някак е повлияло.
Аз мълча и ти.
Това ли е последната ни вечер, ми кажи?

А ти смутено вдигаш рамене
и те усещам, че друга има
в твоето сърце.
Не казваш нищо, но защо нима
между нас не е било?

Кажи, не ме ли целуваше така
и прегръщаше в нощта,
както мъж с любов прегръща
своята жена.

Но явно друга има, а в любовта
не е възможно да са трима.
Обичаш ли я, ми кажи?
Погледни ме в очите и не ме лъжи!

А ти поклащаш уверено глава,
всичко свърши до тук с любовта.

И вече вечерта изтича и това питие
сърцето ми разсича, че те губя, знам
и любовта ни с теб остава там.

И последната искра на цигарата
угасва, а обичта ни  в пепелта
прераства.
Минутите изтичат като пясък,
а в мене се наддава крясък.

Жестоко ме боли, но последната ни вечер
свърши и тръгваш ти.

Тръгваме като за последно двама,
но от утре за мен животът ми ще бъде - Драма!