Градът вкочани се.
Буксуват таксита
и зяпат те с взор недоспал
угрижени лелки,
кахърни бабета.
За днес ни си крал,
нито ял.
В ушите ти писка
досадният вятър
и пéша ти дърпа
без свян.
Ти знаеш,
че всичко
е скапан театър,
но пееш, когат' си пиян.
Не знаеш
на'де да вървиш,
не се питаш,
а бавно притваряш очи.
Пред теб тротоара
вихрушка премита.
И вече си стигнал
почти...
© Светличка Todos los derechos reservados