ПОСЛЕДНАТА ЦИГАРКА ЗА ДЕНЯ

… като си пална сетната цигарка – която сръчно Владето ми сви,

присядам си на пейката във парка и тихичко си казвам „С 'est La Vie!“,

допивам кротко третата си бира, додето смислям своя минал ден –

едно печално старче във Всемира! – потънало във залеза над мен,

понеже знам, че радостите скъдни отдавна отлетели са при друг,

дори не се надявам да се сбъдне мечтата ми – Бог да ме зърне тук!

Понякога през облака надзърта – и: – Лека нощ! – веднъж ми пожела.

И аз – тъй както мислех се за мъртъв, поникнаха ми ангелски крила!

Спрях бирата! – на билкова запарка туй стихче съчиних го вдъхновен –

щом пална си последната цигарка, присяда Бог на пейката до мен.

12 октомврий 2023 г.

гр. София, 19, 35 ч.