Последната карта
От любовта се ражда поезията.
Първо не я забелязваш до теб.
После се случва да се разминете
без да познаете думи съзвездия.
Всяко вричане е пламък с дим.
Тъмните пушеци ваят бръчки,
щастливи с шала на вярата.
Светлите пръсти са зиморничави.
Небето диша през сватбен воал,
когато изпраща влюбени облаци.
Разумни атоми в оловни сблъсъци
живеят с последните карти.
28.10.2021 г.
© Мария Todos los derechos reservados