argonyk (Димитър Никифоров)
336 1306
7 ene 2015, 0:15

Последната пробойна 

  Poesía
614 1 8

Живота си не разчертах на дати
и нито ден не сложих на кантара.
Добрият Бог хабер не ми изпрати,
та кротко крак да сгъна пред олтара.

 

Пилях се в кръчми, строфи и строежи
(съдбата ми е явно с криви пръсти).
Веднъж ли моят стих натаралежи
великденските вярващи във кръста!?

 

Луната ли над мен окръгли пръстен,
не рози ще разцъфнат от мастило -
възпях един клошар в кашон окъсан
и курвата с усмивка от червило.

 

Кръвта ми селска зная колко струва
и нито капка евтино не давам.
Коне и крави мога да римувам
и стария Пегас да подковавам...

 

В заблуда ли живях, или достойно -
за сбогом времето ще се изплези...
Сърцето е последната пробойна
и някой ден смъртта от там ще влезе.

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??