6 ago 2010, 11:05

Последната птица 

  Poesía » De amor
553 0 9

Мили мой...

Щастие мое – въздушен поток...

Притиснат

до гърдите ми – нежен звук...

Усещам те...

пристъпяш по най-тихия път.

В прегръдката ти е светло -

храм, населен с светулки...

Щастливо мое нещастие –

нежно сплетен до мен от любов.

В думите ти не се побирам,

те не стигат да обяснят,

как, когато скучая... тъгувам,

тихо пролазваш в моя живот.

Малко кътче ми е останало -

в небесата разтворен брод.

Последната птица в твоя живот...

Ще отрежа до дъно крилата си -

ще те приютя,

в гнездо, сплетено от перата ми –

дар, не даден никому досега...

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??