jenyivanova (Jasmin)
227 3427
24 oct 2019, 20:57  

Последната риза 

  Poesía » Otra
891 12 17

Изпращала съм есени и хора,
посрещала съм тежки зими.
Очаквала съм пролетта на двора
лета са ме събличали незрими.

 

В ръцете ми са плакали мъже
и болка съм повивала с повой
по-черен от катранено въже.
Очите ми изливаха порои

 

и давеха ме бури до сърце.

Научи се душата ми на крясък

и канари вековни се изрониха

до най-коварния и плаващ пясък.

 

Съблякох и последната си риза

и зъзнеща, повтарях името на мрака,

а отчаянието все по надолу слиза -

облечен в ризата ми ближния не ме дочака.

 

Жени Иванова

© Jasmin Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Все ни се е случвало да даваме последната си риза... и ще ни се случва пак...
  • Дълбоко проникващ стих, предизвикващ размисъл....
  • Да.. Така е често. Силно си го описала.
    Изпращам ти топлина.
  • Пепи, Рейвън, благодаря, много благодаря!
  • Поздравления!
  • Силно и красиво!
  • Безкрайно съм благодарна всички ви. Денят е по-светъл, когато знам,че има хора, които четат и думите за тях имат значение, защото самите те пишат!
    Благодаря ви, Бри, Светле, Смути, Лийка, Краси, Младене, Ангелче, Цветето Б., Ники, Деница!
  • Много емоционално и силно! Поздравления!
  • Силни редове. Потръпнах, Жени! Поздравление!
  • И казват "Не помагай на глупака с акъл,
    той няма да те разбере" или пък "Мързеливия все чака отнякъде и някой да му подаде",
    За алчния, светът бил малко, и все броял безчет от минуси, мечтаел бил за купища от още...не виждал колко любовта блести.
    "Последната си риза" е като Серафимово палто, и старото приляга, когато
    душата е добре. На болките безчета не можем никога да изброим, но малките добри дела в кесия под сърцето за черни дни ще заделим.
    Моите адмирации, Жени за творбата ти. Горното е отклик на емоциите, които породиха твоите редове.
  • Време е за светлина, Жени - последната риза най-трудно се съблича, но само тогава кожата започва да диша. А твоята емоция е облякла и ближния... Поздрави!
  • Много емоционален стих и силно въздействащ!
  • Браво Жени!
    Харесах много!
  • Всеки си носи кръста, Жени, както и ти своя...
  • “В ръцете ми са плакали мъже
    и болка съм повивала с повой
    по-черен от катранено въже.
    Очите ми изливаха порои,“....

    Страхотно
  • благодаря, че остави коментар, Стойчо. Благодаря и за Любими! За мен е чест!
  • Невинността е гола и ранима като Истината!
Propuestas
: ??:??