Последната роля на старият артист
Последната роля на старият артист
Посрещна с тъга подранилата есен,
дарила му щедро сребро във косите.
Животът му беше и зъл и прекрасен...
коктейл от успехи и сълзи в очите
Дърво пред прозореца кима свенливо
със клони безлистни. То... сякаш говори -
напролет ще бъде отново щастливо
щом нова зелена корона разтвори.
Той знае, че няма за него друг полет,
защото съгласно най-древни закони,
една си остава човешката пролет...
листа не поникват по сухите клони.
С треперещи пръсти разгръща пиеса
в която играеше главната роля.
И ето... пристига красива принцеса
и бързо изчезват и скръб и неволя...
- " -
Той чува пак бурни овации
и вижда лавина от хора
с красиви букети,
изпълнили цялата сцена.
Жени го прегръщат
и страстно целуват,
мъжете до болка
ръцете му стискат.
Завесата пада,
но краят е още далече,
че мощното "БИС"
все още ечи
и...
за кой ли път вече,
пред нея застава
любимият главен герой...
Обсебен от тази картина,
дори не усети сърдечната криза,
но този път тя...не отмина.
Пиесата падна на пода,
след нея се свлече и той.
Помръдна и леко изстена,
а после притихна
и бавно затвори очи,
щастлив, че отново
е на... театралната сцена.
© Христо Запрянов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
"а после притихна
и бавно затвори очи,
щастлив, че отново
е на... театралната сцена."
Но, умрял ли е?... Ако е умрял, цитираните последни стихове са израз на някаква повърхностна и несъстоятелна мечтателност, според мен.
manika74 (Лорита ): 18-10-2012г. 15:40
"...........се сетих за един цитат от "смъртта на Дон Жуан"
".................Умирането е лесно!
Лорита, трябва ли да се разбира , че ти си съгласна с тази глупост, че "умирането било лесно"? -
Очаквам с нетърпение всяка творба, и винаги оставам без дъх четейки думите прости излезли право от сърцето...
-
Това стихотворение малко ме натъжи, но ще ми мине! Поздрави!
-
Оценявам таланта да опишеш последната роля.Много ми хареса!
-
Благодаря и на останалите прочели и коментирали.
manika74 (Лорита ): Мнението на един професионален актьор е особено важно за мен. Благодаря ти още веднъж! -
Предвид,че завърших актьорско майсторство, няма как да не оценя по достойнство стиха ти...Там- на сцената наистина е различно. Можеш да бъдеш всичко и всеки, без да трябва да се оправдаваш. Що се отнася до есента и сухите клони, и в тях има много красота..Незнам защо, но когато прочетох стиха ти се сетих за един цитат от "смъртта на Дон Жуан"
"Винаги има за какво да се умре,но струва ли си?Струва ли си,питам те! Умирането е лесно! Я ела да живееш,да те питам тогава! Ела да ми кажеш за какво си струва да живее човек! Умирането... е единственото нещо,което всеки го може. А колко го могат живота,а? И не! Няма красива смърт! Не ми ги говори тия! Красиво,достойно,интересно,значимо,геройски...може само да се живее! Що се отнася до смъртта...всички умираме еднакво-грозно и завинаги!" -
Последната роля - най-истинската! И най-трудната...
Поздрави, Ице! -
Развълнува ме...
-
Затрогващо - картината е покъртителна..., има доза мъдрост - не трябва да се поддаваме изцяло на емоциите..., за да се съхрани човек наистина е нужно да бъде и "артист"...!!!
"Захласнат във тази картина,
дори не усети сърдечната криза." -
Вълнуващ спектакъл, приятелю!
Прочетох с удоволствие! -
Наистина вълнуващо и силно!
Много харесах, Христо!
Адмирации! -
Вълнуващо!В това е смисъла на живота - да гориш до последната минута!Поздрав!
-
Много ме трогна! Страхотно е написано!
-
Благодаря на всички прочели и коментирали.
idemidoidemi (Идеми Дойдеми):Не, не приемам коментара ти като лична нападка, а просто като твое лично мнение. Въпрос на виждане. -
Всички умираме на сцената на живота, защото всеки от нас играе своята си роля.
Поздравления!
-
Последна,да-и театрална,и житейска...
Радвам се да те чета,ИЦЕ! -
празно ми беше.
надявам се, че не го приемаш като лична нападка, ще продължа:
поантата е... което е силно. но само по себе си е клише. ако не е натоварено с допълнителни конотации - си остава клише.
началото: вятърът пеел любимата песен.. на кой текст ми напомня? съзнателен твой избор ли е? защото тази препратка не можах да си обясня с останалата част от текста..
в обобщение: надявам се, че няма да пуснеш текст за тъжния клоун, мим.. особено с възрожденски препратки...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
"Оригиналният край беше:
"...
и бавно притвори очи.
Лицето застина в щастлива усмика -
последното Сбогом
с живота, любимите роли,
и... със театралната сцена",
но реших, че е излишно разтеглено и затова го съкратих. Що се отнася за тълкованието, това е въпрос на лично виждане.