Погледна към небето от коприна.
В очите ти живееха звезди.
Те падаха с листата всяка зима,
удавени в прегръдка на сълзи.
Проблясваха за миг на тротоара,
изпращаха предсмъртния си зов.
Всяка беше тъй безкрайно стара
и тъй безкрайно пълна... със любов.
Те чакаха светът да ги намери,
един далечен странник да се спре
и в блясъка им бавно да отмери
пулса на забравено сърце. ...