Нощта е тиха, а сърцето празно,
последни думи за теб редя,
сърцето болно без любов умира,
не може да забрави своята вина!

Роднини, приятели, познати ми помагат сега,
но понякога не е достатъчно това!
Имам нужда от любовтата ти силна,
имам нужда само от теб - да те прегърна...

С друга споделяш твоите мечти,
преплетени сега са вашите съдби,
на друга даваш това, което искам аз,
ти забрави за всичко, случило се между нас!

Но аз не мога! Нима лесно е това?
Нима мога да забравя твоите слова?
Нощите, в които будни сме седяли,
животът, който две години сме деляли?

Не! Не мога да забравя за това,
но ще те оставя да си щастлив с нея,
аз ще плача, ще страдам и ще полудявам дори,
но една мисъл жива ще ме държи - че си щастлив с нея ти!