21 ago 2008, 12:09

Последни две сълзи за теб 

  Poesía
680 0 13

Не знаех, че си ценна ти за мен

до деня, когато вече теб те нямаше.
Да беше се сбогувала поне -
вместо, без да кажеш, да избягаш.

Какво да стори моето сърце?
Червена кръв преля във синя рана.
И аз от мъка вечно се заклех
да не помислям любовта за манна.

Закапа кръв от синьото небе -
надеждите ми бяха мъртви птици.
И аз събирах ги, събирах със ръце
и вкопчвах ги в прощална огърлица.

От болка тъмнината ме превзе,
а не усетих как подмолно в мене влиза.
Последни две сълзи за теб, за теб
сърцето ми за цял живот пронизаха...

© Валери Шуманов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • късно осъзната грешка...така е.Ако имаш възможност я поправи! Поздрав!
  • Не знаех, че си ценна ти за мен

    до деня, когато вече теб те нямаше.
    -------------------------
    Често така се получава!
  • много...много хубаво...
  • "Закапа кръв от синьото небе -
    надеждите ми бяха мъртви птици.
    И аз събирах ги, събирах със ръце
    и вкопчвах ги в прощална огърлица."
    !!!
  • Прекрасно е !!!
    Поздравления!!!
  • Много добра поезия!!!
  • ужасно добро...много силен край, но и много тъжен!поздравления!
  • Истинско!!!
    Поздрав!
  • Червена кръв преля във синя рана.

    Чудесен, изстрадан стих!
    Поздрав!
  • Без "сбогом" те оставят и боли.
    Загубил, всеки поглед оценяваш
    на тази, дето тежко те рани.
    Надеждите сред мрак се разпиляват.
  • И аз от мъка вечно се заклех
    да не помислям любовта за манна.

    Не е манна, а някои как искат тя да е...
    Браво, Валери!
  • Валери - разкошен както винаги
    Много, много ми хареса!
  • Много често оценяваме това, което сме имали, когато го загубим! Прекрасен е стихът ти!
Propuestas
: ??:??