14 jun 2014, 11:36

*** (Последните прозорци догарят...) 

  Poesía » Otra
419 0 5

Последните прозорци догарят

в очакване на следващия ден.

Лепкавият мрак разтваря

сянка на бездомник заблуден.

 

Тихо нощни силуети

танцуват музика на Равел.

Ветрец полъхващи пръсти

в листа и тревички е вплел.

 

Спокойно разговарят в парка

двама, неразбрани от хората.

Към тях се отнасят различно,

но в сделките с тях никой не спори.

 

Единият на светлината е ангел,

вторият – на послушната вяра.

Приближих ги и поисках да узная

накъде душите ни откарват.

 

Отвърна първият странно:

- Отговора сам намери.

Чуй тези няколко думи

и в живота си ти изпълни.

 

Страхът е онова непознато,

което изчезва, когато го разбереш.

От видимото по-страшно е когато

обич като небето не съзреш.

 

Добро направиш ли – не съжалявай,

но и злото нивга не прощавай.

Над смъртта по-често се надсмивай

и никога в живота не унивай.

 

Обичат силните свободно,

окови слабите подбират.

Закон е в живата природа

самотните в полет да умират.

 

От тези думи впечатлен,

продължих по своя път в простора.

А после, без да знам защо,

тях реших да споделя и с други хора. 

 

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • радвам се, че прочетох..
  • Благодаря за оставеното мнение! В написаното има много препратки, а в един от цитираните в коментара куплети препратката е към "Пожелавам ти да познаеш", публикувано преди много време, вкл. и тук.
  • Благодаря за отбиването при мен и смелостта да се остави мнение. Само ще отбележа, че за да се живее с достойнство на първо място трябва да го имаш. Достойнството е вродено. Или го има или го няма. Човек може да се роди с достойнство - нещо, което не е дадено от съдбата на всеки от нас - но да го загуби, подчинявайки се на мнението на тълпата. Когато по едни или други съображения, се превърне в част от колектив, стадо или както искайте си го назовете. Няма начин, доказано е от вековната човешка история, едновременно да се подчиняваш на някого или на нечие мнение и в същото време да си с претенциите за достойнство.
  • Малко са тези които се стремят да живеят с достойнство!Оргинални мисли!УСПЕХ!!!
  • Има около нас едни"СЯНКОХОРА"те никога не са се раждали и няма да умрат,а някои"ЧОВЕЦИ"живеят вечно!Какво ще стане ако потеглим към обратната част на деня?Страхът е съзнанието на децата.ПОЗДРАВ!
Propuestas
: ??:??