8 sept 2006, 15:10  

Последният 

  Poesía
1262 0 7
 
   
     
   

на Атанас, който не спря да ме обича въпреки всичко

Много, много мъже минаха през живота ми
и всеки изчопли името си в мойто сърце...
Всеки направи своя пътека в душата ми
и всеки старателно открадна от нея парче....

Много влакове спряха на моята гара
много странни пътници минаха през моя живот
и всеки догаряше като поредна цигара
и всеки търсеше към съцето ми брод...

Много, много мъже знаят моите имена
и при всеки търсех подслон за покой,
до всеки скланях уморено глава
и от всеки криех болки безброй...

Много устни галеха ръцете ми
и разрошвах безсрамно и безмълвно мъжки гърди,
но колко са тежали сълзите в очите ми
от тук нататък това ще знаеш единствено ти!

11.12. 2005г.
Красно село

© Хриси Саръова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??