26 jul 2005, 22:52

Последният Динозавър 

  Poesía
1060 0 4
Като капка зелено мастило
в далнината се стича
този, който беше най силен…
Отива си!
Почти на точка прилича.
Но точно
на хоризонта пред празната бездна,
на милост и жал непривикнал,
обръща се той
и със сила последна
пак своето стадо извиква.
С кървяща опашка следата разравя
отваря на времето тежкия пясък
в гнездото студено, яйцето поставя
-тишина,
оглушала от страшния крясък.

© Георги Динински Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??