ПОСЛЕДНИЯТ ЕКСПРЕС НА БДЖ
... аз все така стърча на гара Варна и чакам да пристигне твоят влак,
приличам, ей тъй, както се разкарвам, на влюбен до ушите смотаняк,
с врабчетата по пустите перони делим си кроасан с ванилов крем,
и вече спря ченгето да ме гони! – ожалвах се от него даже в СЕМ,
бакшишите ми станаха авери – и карат ме до вкъщи без пари,
дори и травеститът, кака Мери, ми рече: – Тя ще дойде призори! –
ти не дойде ни с бързия през Мездра, ни с бавния – на седми коловоз,
защо ли от живота ми изчезна? – и Бог мълчи пред този прост въпрос,
ще те почерпя сладолед на клечка, щом от експреса слезеш някой ден,
от "Lafka"-та във тихата пресечка ще пийнем по една "Загорка" – кен,
и Варна може би ще ти хареса? – и аз край теб не ще съм неглиже...
Сънувам те, момиче от експреса! – последният експрес на БДЖ.
© Валери Станков Todos los derechos reservados