ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)
184 1251
10 ene 2011, 15:37

Последният огън... 

  Poesía » Otra
1065 0 9

ПОСЛЕДНИЯТ ОГЪН

          (Откъс от поема)


                                                   На един голям творец

 

Напразно ни плашат,

че бързо изгарял животът ни кратък.

Това ли е страшното чудо?

Че ние със тебе отдавна във него горим.

Но искаме този последен

и толкова малък остатък,

да лумне във пламъци,

но не и във дим.

 

Щом краят на времето дойде

ще тръгнем със него,

захвърлили своите земни,

ненужни ни вече,

завинаги спрели часовници.

Тогава ще влезем във другото –

безкрайното време

и никога никой частица от него

не ще ни отнеме.

 

Какъв ли ще бъде финалът?

На мен ми се иска да стане така:

Развихря се огън. Без пушек.

Високо танцуват игривите пламъци

и даже безсмъртният вятър

замръзва в захлас като сфинкс.

Искрите описват прекрасни дъги,

които отнасят последният блясък

във гаснещи вече очи

на двама корави мъже.

А погледът...

До края остава си буден.

Макар и премрежен,

ще  види, че всичко

е толкова... толкова...

прощално красиво.

Дори гръмовержецът Зевс

забравя за свойте светкавици

загледан във пурпура чуден.

 

Когато угасне последният въглен,

и нашият взор се стопи

в простора безбрежен,

небето - от синьо и ведро,

ще стане куршумено сиво.

С крилата, които създаваше ти,

ще литнат към него и наште души -

нали те... оттам са дошли.

И нека тогава ни съдят...

и нека тогава решават,

какви и... защо сме били.

 

А може в искрата последна

на нашия огън,

да видим

и НЕЯ...

МЕЧТАТА НА ВСИЧКИ МЕЧТИ?!!

© Христо Запрянов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хареса ми!
  • МЕЧТАТА НА ВСИЧКИ МЕЧТИ?!!
    С поздравления!
  • Прочетох на един дъх!
    Поздравления!!!
    Много ми хареса, ритъмът е страхотен... пулсира живот...
    Чудесено е!
  • Благодаря ви, приятели! Най-вече за това, че сте разбрали какво съм искал да кажа. Иначе, вече няколко пъти съм ви казвал, че нито съм поет, нито писател, нито имам някакви претенции в това отношение. Виж, съвсем иначе стои въпросът за знанията и опита, който имам в други области,но това си е нормално след като съм на 650 години.

    Белла, ти също си в този кръг. Уважавам и ценя не само творчеството ти, но и недолюбваната в сайта диктност в коментарите ти. Имаш си мнение и си го казваш в прав текст, нещо, което приемам без колебание. Естествено, това съвсем не значи, че винаги си права. Вторият ти коментар просто ме принуждава да кажа няколко неща:
    1. Една поема не е обикновено стихотворение нито като обем, нито като обхват, нещо, което ти е добре известно, така че може да бъде две страници, но и много повече. Важното е какви теми засяга и как те са поднесени на читателя, да не говорим за романите и пиесите в мерена реч.
    2. Никой не спори, че най-доброто произведение е онова, което в компресирана, но достатъчно изискана, приятна за четене и разбираема форма представя съответната тема пред читателите. За съжаление това се отдава на малцина и аз нямам претенции (става въпрос за поезия и проза)да съм един от тях.
    3. Вече ти обясних, че просто не исках да правя съкръщения на нещо, което вече е известно, освен това и посветено на някого. В интерес на истината дори имам вариант съкратен с една трета, но в последния момент се отказах от него. Ако искаш, мога да ти го изпратя.
    4. Считам, че можеше да пропуснеш втория си коментар.
    5. Не ме хвърляй в конфекцията, даже не ме сравнявай и с Хектор, който, независимо че е бил отличен войн, все не успявал да се справи с твърдоглавието на любимата си Андромаха.
    6. Предлагам с това да приключим.
    Очаквам нещо ново от теб. Успех!
  • Задъхано и поривисто!
    Така се върви към Мечтата на всички мечти...
    Привет!
  • Нека НЕЯ - Мечтата на всички мечти, да я срещнем тук и сега!
    А, сигурно си прав - искрата последна е най-ярка!
    Времето е еднакво, Христо - и тук, и Там - само че не го усещаме еднакво!
    Поздрав!
  • Христо,ще ти направя едно признание-възхищавам се от теб,от хора като теб!Ти си не само корав мъж,вероятно си железен,защото не се огъваш и не позволяваш на трудните мигове да те сломят,да те превият,но дълбоко в себе си ти си видял тази мечта-и наяве и насън и завинаги!!Затова ще си огън докрая!
  • Харесвам поезията ти, Христо!
    Чисти, въздействащи послания носи в един хубав и леещ се ритъм!
    Поздравления и за този стих!
    Надявам се да ми и стане време и за прозата ти - зная, че там също си много добър!
    Дерзай!
  • Поете, разбирам защо ти е харесал финала, нещо, което високо оценявам.
    Белла, ти пък си пропуснала да прочетеш, че това е откъс от ПОЕМА и то доста голяма.
    Ако беше стихче, нещата стоят иначе и тогава както в много случаи, щеше да си права. Истината е, че просто не исках да съкръщавам текста, а може би и съм се надявал, че точно ти няма да го прочетеш.
Propuestas
: ??:??