Кестените с неизбежна безнадеждност
хвърлят прозаично лист след лист.
В дрипавия камуфлаж на есента
щръкват оголели пръсти.
Сластен ритъм впива устни
в дрехата на знойната липа
и мята пъстър фойерверк брезата
по лепкавия шепот на дъжда.
В хладния стриптийз на самотата
скърца голотата в окровен екстаз.
Последният смокинов лист се свлича нагло-
тъмното отцежда стонове на страст.