7 mar 2007, 10:33

ПОСЛЕДНО 

  Poesía
1069 0 10

 

 

Да се прощаваме. Защо? Не сме умрели!

На себе си май трябва да простя

за всичките тревоги преживени

и за мечтаните, несбъднати неща.

 

Да си простя, че не можах да те намеря.

Да се събудя и без страх да разбера,

че утрето е по-добро от вчера

и аз не ще съм вече толкова добра.

 

Да се прощаваме. Любов ще си потърсиш,

а аз ще трябва малко да поспра.

Най-хубавите мигове на мен ще кръстиш

и ще ме имаш - пътеводна светлина.

 

 

Димитрия Чакова

© Димитрия Чакова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??