Последно сбогом казва ли се лесно?
Щом безспирно сълзите текат.
Щом от всички да се скриеш искаш... вечно.
Щом от спомена душите ни скърбят.
А времето нима лекува?
Забравя ли се гледката с ковчега?
Сърцето ми до днес за теб тъгува
и чакайки те, прави мъничка пътека.
Довиждане ти казвам аз за кратко.
Довиждане и чакай ме отвъд.
Ще се видим някога, ще те целуна сладко,
ще сложа аз глава на залинялата ти гръд.
Последно сбогом няма аз да кажа,
раздяла не приема мъничкото ми сърце.
Затова последно сбогом аз не казвам,
а само "чакай ме - довиждане".
© Анонимна Todos los derechos reservados