ПОСЛЕДНО СБОГОМ
Не, аз не искам да бъда красива!
Казват, че красота не се яде...
Моля Съдбата да бъда щастлива –
тъй, както бях като малко дете.
Беше ми ниско тогава небето –
можех така, да го стигна с ръка!
Всичко ми беше тъй близко – но ето,
стана далечно, остана мечта...
Дала бих част от живота си, само
Щастието да намеря сега!
И... чак тогава ще мога през рамо
СБОГОМ да кажа на всичко в света!
29.12.2013 г.
© Вили Димитрова Todos los derechos reservados