Навън слънцето изгрява
                                     и двете рози на перваза озарява,
                                              но топлите им цветове
                                   не могат веч′ да стоплят моето сърце,
                                                 то отдавна изстина
                                             и заедно със теб загина,
                                                 студената ти ръка
                                           аз сега безмълвен държа.

                                Молитви, надежди към небето отправям,
                                       но обратно аз нищо не получавам,
                                            няма последна игра на шах,
                                           нито последна усмивка дори,
                                       ах, с какво заслужи ти тази съдба
                                       и дали можех аз нещо да променя?
                                  Помня всички добрини и големи злини,
                                  но мисля, че ти не заслужи това, но уви.

                                       Краят ти дойде, осъзнавам това,
                                        но все пак искам да си тук сега,
                                     студено тяло влиза в топлата земя,
                                              дано успее да го сгрее тя.
                                       Събрали сме се тук мъже и жени,
                                    защото ти си докоснал нашите души.
                                    Надежди, молитви и пожелания много
                                      отправяме ние за теб днес СБОГОМ.