Последно сбогом, страннико,
след него чака сладващ друм,
върви по него, страннико...
И спомняй ме в просън...
Ще взема силите ти, страннико.
Върви по пътя си, недей се спира.
Във топлите ми нощи и легло
за тебе няма място. Сред зефира
на позлатеното от есените лято
загубени са корабите. Няма пристан.
Отлитнали са вечерите ни крилати.
Мечтите ни са още не поискани. ...