Последното копче на ризата,
търпението се скъсва с него винаги,
там на кръстопътя на желанието ми,
горчиво като отлежало вино.
Вече си готов за любовта ми,
преливаш в мене и в сънищата жадни.
Последното копче на ризата
е границата, любимата,
през която навлизаме в грешните мисли,
по скоро излизаме от тях,
на светло - към сбъдване.
Последното копче на ризата
пада на пода, незабелязано,
заедно с едни ненужни дрешки и задръжки.
Последното копче на ризата,
мразя го, късам го винаги...
Но тя го зашива след това,
вярната ти съпруга...
© Таня Атанасова Todos los derechos reservados