Слънцето бълваше лава гореща
сякаш преяло със жар,
мама лежеше морна и тежка,
понесла сто зими товар.
После замина. Качи се на влака
с безплатен за Рая билет.
Каза, че баба и дядо я чакат
и всичко ще бъде наред.
Цялото лято тичах след влака
с надеждата мама да върна,
нямаше милост в окото на мрака -
чудо не стана, не съмна.
Празно е вкъщи леглото на мама.
Чудотворна икона виси.
Съновник. Молитвеник. Лупа голяма.
А Раят от радост ехти.
© Ивон Todos los derechos reservados