Две-три нещица ти пиша, сине,
не знам дали ще ме завариш жива.
Вчера се сбогувахме и с Мѝле –
съседът със красивата градина.
Вишната узряла е на двора,
и птичките отново долетяха.
Не виждам, чедо, мътнее взора...
А коминът на родната ти стряха
пак катурна се от снеговете.
Все гледам през перденцето към пътя,
че дано се скоро приберете.
Ей с туй нощес, акъла си все мътя... ...