Лек световъртеж ме захапва
като примка.
Жадно разплитам следствия
и мотиви, като унесен
в дрямка.
Въпросите излишни са!
В безмълвие наум си нижа,
подбраните думички
събличам
полека.
Времето лети и не спира,
тихо ми е напоследък! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse